Попитай небосвода дали
има нужда от тревата,
когато плаче
и мирисът на петрикор
упоява звездите.
Попитай краката си дали
искат да мачкат прах и
борови иглички и
порите ти да попиват смола.
Попитай душата си дали
е истинска или илюзорен
пламък на свещ във безкрая.
Попитай мъглата защо
крие пътя ти.
Попитай ме къде отивам.
Ще чуеш само тишината.
© Ценка Гарова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Харесах!