Попитай небосвода дали
има нужда от тревата,
когато плаче
и мирисът на петрикор
упоява звездите.
Попитай краката си дали
искат да мачкат прах и
борови иглички и
порите ти да попиват смола.
Попитай душата си дали
е истинска или илюзорен
пламък на свещ във безкрая.
Попитай мъглата защо
крие пътя ти.
Попитай ме къде отивам.
Ще чуеш само тишината.
© Ценка Гарова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Харесах!