borislava88 (Борислава Найденова)
15 13
27 sept 2007, 8:13

Реквием на един зависим 

  Poesía
681 0 3
 

Реквием на един зависим


Предадох се,  любима, не издържах.

Беше силно повече от мен,

очакваното от света не оправдах,

оставям само хубавия спомен.


Спомни си първата ни среща:

плаха и невинна беше тя,

тайно те гледах отсреща,

а в мига ти долетя.


С бяла рокля, приличаща на ангел,

ореол от лъчи върху теб,

помислих си: "От рая паднал„,

от любовната тръпка обзет.


Но сега съм сам пред смъртта.

Идва тя и нежно ме отвежда,

прониква в мислите, в кръвта,

от тъмния тунел ме извежда.


И ето, виждам в края светлината -

ти ли си, любима моя?

Защо ме дърпаш озлобено за ръката,

пусни ме, върни ми пак покоя!


В миг потрепвам, отварям очите

и виждам, теб те няма до мен.

Бавно се стичат, горчиви, сълзите.

Късно разбрах живота, криво скроен.


Една игла отравя живота ми

и той изтича от падналата ръка.

Ти си пред очите, в душата ми.

Ще те обичам, мила, дори и след смъртта!

© Борислава Найденова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??