Реквием на един зависим
Реквием на един зависим
Предадох се, любима, не издържах.
Беше силно повече от мен,
очакваното от света не оправдах,
оставям само хубавия спомен.
Спомни си първата ни среща:
плаха и невинна беше тя,
тайно те гледах отсреща,
а в мига ти долетя.
С бяла рокля, приличаща на ангел,
ореол от лъчи върху теб,
помислих си: "От рая паднал„,
от любовната тръпка обзет.
Но сега съм сам пред смъртта.
Идва тя и нежно ме отвежда,
прониква в мислите, в кръвта,
от тъмния тунел ме извежда.
И ето, виждам в края светлината -
ти ли си, любима моя?
Защо ме дърпаш озлобено за ръката,
пусни ме, върни ми пак покоя!
В миг потрепвам, отварям очите
и виждам, теб те няма до мен.
Бавно се стичат, горчиви, сълзите.
Късно разбрах живота, криво скроен.
Една игла отравя живота ми
и той изтича от падналата ръка.
Ти си пред очите, в душата ми.
Ще те обичам, мила, дори и след смъртта!
© Борислава Найденова All rights reserved.
поздрави 
