Реквием на един зависим
Предадох се, любима, не издържах.
Беше силно повече от мен,
очакваното от света не оправдах,
оставям само хубавия спомен.
Спомни си първата ни среща:
плаха и невинна беше тя,
тайно те гледах отсреща,
а в мига ти долетя.
С бяла рокля, приличаща на ангел,
ореол от лъчи върху теб,
помислих си: "От рая паднал„,
от любовната тръпка обзет.
Но сега съм сам пред смъртта.
Идва тя и нежно ме отвежда,
прониква в мислите, в кръвта,
от тъмния тунел ме извежда.
И ето, виждам в края светлината -
ти ли си, любима моя?
Защо ме дърпаш озлобено за ръката,
пусни ме, върни ми пак покоя!
В миг потрепвам, отварям очите
и виждам, теб те няма до мен.
Бавно се стичат, горчиви, сълзите.
Късно разбрах живота, криво скроен.
Една игла отравя живота ми
и той изтича от падналата ръка.
Ти си пред очите, в душата ми.
Ще те обичам, мила, дори и след смъртта!
© Борислава Найденова Всички права запазени