12 ene 2016, 22:12

Реквием за Батак

843 0 0

 

 

 

Ти чуйш ли ги, българино?

Усещаш ли ги?


Там, на Батака загинаха невинни души.

Ти молиш ли се?

Как спиш през нощта, когато знаеш,


че там крещяха, плачеха,

безмилостно бяха убити деца?!

 


Добре ли ти е, българино?


Нима забрави - онзи проклет ден,

през който цял

един народ загина заколен!?

 


Ти чувстваш ли ги, българино? 

Усещаш ли гнева;

страданието в


техните безсмъртни души?

Ти не помниш - черните дни,

в които паднаха от турска ръка.

 

Добре ли се чувстваш сега?


Спиш ли спокойно през нощта?

Ти глух си за виковете


на убитите деца;жени и мъже.

Сляп си навярно за онзи ден.

Не помниш ти, че

тогава един народ бе пометен.

 


Ти чуйш ли ги, българино?

Не задавяш ли се


от мъка щом видиш ти Батака?

Стон на мъртъв вопъл


дали усети ти в душата!?

Помниш ли ти онзи ден,


през който цял един народ бе заколен!?


Помни ги - забравените що умряха.

Кръвта им българска, на дръвника пролята.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чалъкова Todos los derechos reservados

Съобщението ми е ясно.

Не искам да засегна никого с нищо,

но когато го писах почувствах тъга,

гняв към онези, които са забравили "черните дни"

и предателство спрямо нас самите.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...