12.01.2016 г., 22:12

Реквием за Батак

845 0 0

 

 

 

Ти чуйш ли ги, българино?

Усещаш ли ги?


Там, на Батака загинаха невинни души.

Ти молиш ли се?

Как спиш през нощта, когато знаеш,


че там крещяха, плачеха,

безмилостно бяха убити деца?!

 


Добре ли ти е, българино?


Нима забрави - онзи проклет ден,

през който цял

един народ загина заколен!?

 


Ти чувстваш ли ги, българино? 

Усещаш ли гнева;

страданието в


техните безсмъртни души?

Ти не помниш - черните дни,

в които паднаха от турска ръка.

 

Добре ли се чувстваш сега?


Спиш ли спокойно през нощта?

Ти глух си за виковете


на убитите деца;жени и мъже.

Сляп си навярно за онзи ден.

Не помниш ти, че

тогава един народ бе пометен.

 


Ти чуйш ли ги, българино?

Не задавяш ли се


от мъка щом видиш ти Батака?

Стон на мъртъв вопъл


дали усети ти в душата!?

Помниш ли ти онзи ден,


през който цял един народ бе заколен!?


Помни ги - забравените що умряха.

Кръвта им българска, на дръвника пролята.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Съобщението ми е ясно.

Не искам да засегна никого с нищо,

но когато го писах почувствах тъга,

гняв към онези, които са забравили "черните дни"

и предателство спрямо нас самите.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...