Ти чуйш ли ги, българино?

Усещаш ли ги?

Там, на Батака загинаха невинни души.

Ти молиш ли се?

Как спиш през нощта, когато знаеш,

че там крещяха, плачеха,

безмилостно бяха убити деца?!

Добре ли ти е, българино?

Нима забрави - онзи проклет ден,

през който цял

един народ загина заколен!?

Ти чувстваш ли ги, българино? 

Усещаш ли гнева;

страданието в

техните безсмъртни души?

Ти не помниш - черните дни,

в които паднаха от турска ръка.

Добре ли се чувстваш сега?

Спиш ли спокойно през нощта?

Ти глух си за виковете

на убитите деца;жени и мъже.

Сляп си навярно за онзи ден.

Не помниш ти, че

тогава един народ бе пометен.

Ти чуйш ли ги, българино?

Не задавяш ли се

от мъка щом видиш ти Батака?

Стон на мъртъв вопъл

дали усети ти в душата!?

Помниш ли ти онзи ден,

през който цял един народ бе заколен!?

Помни ги - забравените що умряха.

Кръвта им българска, на дръвника пролята.