31 mar 2019, 18:44

Реквием за Доли

  Poesía
406 3 2

ние хората
май не трябваше
да се надпреварваме
с Господа
за какво ни бе
да клонираме тази овца
за да спорим ли
да доказваме
че го можем ли
що ли

 

спомняте ли си
и тя като всички
умря

 

и сега
когато живеем
не до 35
а нагоре
и умираме
от затлъстяване
по-често
по-рядко
от глад
пак децата ни
главно
за щастливо семейство
се молят
а сме все тъй безпомощни
и невежи
и объркани
като Долита
в този свят

 

и душите ни

стенат голи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...