ние хората
май не трябваше
да се надпреварваме
с Господа
за какво ни бе
да клонираме тази овца
за да спорим ли
да доказваме
че го можем ли
що ли
спомняте ли си
и тя като всички
умря
и сега
когато живеем
не до 35
а нагоре
и умираме
от затлъстяване
по-често
по-рядко
от глад
пак децата ни
главно
за щастливо семейство
се молят
а сме все тъй безпомощни
и невежи
и объркани
като Долита
в този свят
и душите ни
стенат голи
© Павлина Гатева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
