ние хората
май не трябваше
да се надпреварваме
с Господа
за какво ни бе
да клонираме тази овца
за да спорим ли
да доказваме
че го можем ли
що ли
спомняте ли си
и тя като всички
умря
и сега
когато живеем
не до 35
а нагоре
и умираме
от затлъстяване
по-често
по-рядко
от глад
пак децата ни
главно
за щастливо семейство
се молят
а сме все тъй безпомощни
и невежи
и объркани
като Долита
в този свят
и душите ни
стенат голи
© Павлина Гатева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
