31.03.2019 г., 18:44

Реквием за Доли

405 3 2

ние хората
май не трябваше
да се надпреварваме
с Господа
за какво ни бе
да клонираме тази овца
за да спорим ли
да доказваме
че го можем ли
що ли

 

спомняте ли си
и тя като всички
умря

 

и сега
когато живеем
не до 35
а нагоре
и умираме
от затлъстяване
по-често
по-рядко
от глад
пак децата ни
главно
за щастливо семейство
се молят
а сме все тъй безпомощни
и невежи
и объркани
като Долита
в този свят

 

и душите ни

стенат голи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...