Реквием за падналия ангел

12 oct 2010, 22:20

Poesía » Otra

554 0 2

Слушай, слушай, слушай... тишината.

Чуваш ли звука на ангелски криле?

И раздиращ с остри нокти тъмнината,

нежния шепот на светкавиците?

Виж в езерото тихо, сред гората,

как луната призрачна се отразява,

а капчиците дъжд, родени в мрака,

на две луни я в миг разполовяват.

Гласове, носени от вятъра, незнайни,

и нощни птици, пеещи скръбна песен,

една съдба оплакват, спяща в тайни,

под музиката дива на вихъра бесен.

Росата в порой кристален преминава.

Капчица погалва роза и чезне в пръстта.

Небето в рубинен огън се възпламенява,

открива зловещата си прелест пред света.

Дъждът лебед с отрязани криле обгръща.

Не капки дъжд. Капки от реката на душата.

Падат там, дето мълния на гръм отвръща,

сълзи на умиращ ангел, напускащ небесата.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.