Реквием за падналия ангел

12 окт. 2010 г., 22:20

Поэзия » Другая

553 0 2

Слушай, слушай, слушай... тишината.

Чуваш ли звука на ангелски криле?

И раздиращ с остри нокти тъмнината,

нежния шепот на светкавиците?

Виж в езерото тихо, сред гората,

как луната призрачна се отразява,

а капчиците дъжд, родени в мрака,

на две луни я в миг разполовяват.

Гласове, носени от вятъра, незнайни,

и нощни птици, пеещи скръбна песен,

една съдба оплакват, спяща в тайни,

под музиката дива на вихъра бесен.

Росата в порой кристален преминава.

Капчица погалва роза и чезне в пръстта.

Небето в рубинен огън се възпламенява,

открива зловещата си прелест пред света.

Дъждът лебед с отрязани криле обгръща.

Не капки дъжд. Капки от реката на душата.

Падат там, дето мълния на гръм отвръща,

сълзи на умиращ ангел, напускащ небесата.