Реквием за падналия ангел
Слушай, слушай, слушай... тишината.
Чуваш ли звука на ангелски криле?
И раздиращ с остри нокти тъмнината,
нежния шепот на светкавиците?
Виж в езерото тихо, сред гората,
как луната призрачна се отразява,
а капчиците дъжд, родени в мрака,
на две луни я в миг разполовяват.
Гласове, носени от вятъра, незнайни,
и нощни птици, пеещи скръбна песен,
една съдба оплакват, спяща в тайни,
под музиката дива на вихъра бесен.
Росата в порой кристален преминава.
Капчица погалва роза и чезне в пръстта.
Небето в рубинен огън се възпламенява,
открива зловещата си прелест пред света.
Дъждът лебед с отрязани криле обгръща.
Не капки дъжд. Капки от реката на душата.
Падат там, дето мълния на гръм отвръща,
сълзи на умиращ ангел, напускащ небесата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Павлова Всички права запазени
