Реквием за падналия ангел
Слушай, слушай, слушай... тишината.
Чуваш ли звука на ангелски криле?
И раздиращ с остри нокти тъмнината,
нежния шепот на светкавиците?
Виж в езерото тихо, сред гората,
как луната призрачна се отразява,
а капчиците дъжд, родени в мрака,
на две луни я в миг разполовяват.
Гласове, носени от вятъра, незнайни,
и нощни птици, пеещи скръбна песен,
една съдба оплакват, спяща в тайни,
под музиката дива на вихъра бесен.
Росата в порой кристален преминава.
Капчица погалва роза и чезне в пръстта.
Небето в рубинен огън се възпламенява,
открива зловещата си прелест пред света.
Дъждът лебед с отрязани криле обгръща.
Не капки дъжд. Капки от реката на душата.
Падат там, дето мълния на гръм отвръща,
сълзи на умиращ ангел, напускащ небесата.
© Петя Павлова All rights reserved.
