25 mar 2015, 22:30

Реквием за старо злато

  Poesía
832 1 4

 

Реквием за старо злато

 

Във този град ще бъде вечно лято,

когато си мечтая сняг,

ще идвам късно – закъсняло ято,

протегнала ръка за къшей хляб,

ще гледам непознато светлозлатните

пустини със препечени жита,

ще моля спомените си, за кратко,

да напоят пресухата земя.

 

Завърнала се, ще въздишам зажадняло

по мириса на дъжд и на сезони...

Тук времето отдавна ще е спряло,

а нивите сълзи от ръж ще ронят.

 

гр. Добрич '15

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...