25 mar 2015, 22:30

Реквием за старо злато

  Poesía
834 1 4

 

Реквием за старо злато

 

Във този град ще бъде вечно лято,

когато си мечтая сняг,

ще идвам късно – закъсняло ято,

протегнала ръка за къшей хляб,

ще гледам непознато светлозлатните

пустини със препечени жита,

ще моля спомените си, за кратко,

да напоят пресухата земя.

 

Завърнала се, ще въздишам зажадняло

по мириса на дъжд и на сезони...

Тук времето отдавна ще е спряло,

а нивите сълзи от ръж ще ронят.

 

гр. Добрич '15

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...