25 mar 2015, 22:30

Реквием за старо злато

  Poesía
831 1 4

 

Реквием за старо злато

 

Във този град ще бъде вечно лято,

когато си мечтая сняг,

ще идвам късно – закъсняло ято,

протегнала ръка за къшей хляб,

ще гледам непознато светлозлатните

пустини със препечени жита,

ще моля спомените си, за кратко,

да напоят пресухата земя.

 

Завърнала се, ще въздишам зажадняло

по мириса на дъжд и на сезони...

Тук времето отдавна ще е спряло,

а нивите сълзи от ръж ще ронят.

 

гр. Добрич '15

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...