Реквием за старо злато
Във този град ще бъде вечно лято,
когато си мечтая сняг,
ще идвам късно – закъсняло ято,
протегнала ръка за къшей хляб,
ще гледам непознато светлозлатните
пустини със препечени жита,
ще моля спомените си, за кратко,
да напоят пресухата земя.
Завърнала се, ще въздишам зажадняло
по мириса на дъжд и на сезони...
Тук времето отдавна ще е спряло, ...