16 jun 2024, 21:50

Ремонт на душата

  Poesía » Otra
853 4 8

Колко е тихо в душата, колко е тихо, 

бели пауни кротко си решат перата. 

Мислите знойни тъй надълбоко попиха, 

че си заключих с три катинара устата. 

 

Дишам, издишам, дишам, издишам спокойно, 

толкова много ми се събра напоследък. 

Здраво запуших всички ръждиви пробойни 

и отбелязах първия малък напредък. 

 

Себе си пазя, правих ремонт на душата, 

късах и палих спомени с дъх неприятен. 

Вече е чисто и се оказах богата 

с нови надежди и сто нюанса на лято. 

 

16.06.24

Нина Сариева 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Скити, благодаря, радвам се, че се отби!
  • Много хубав стих, Нинка! Продължавай начисто и нека лятото да не свършва!
  • Благодаря ви мили хора, че се спряхте при мен! Имайте една хубава вечер!
  • Нови надежди... Хубав стих, поздравления!
  • И все така да е, Нинка.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...