16.06.2024 г., 21:50

Ремонт на душата

838 4 8

Колко е тихо в душата, колко е тихо, 

бели пауни кротко си решат перата. 

Мислите знойни тъй надълбоко попиха, 

че си заключих с три катинара устата. 

 

Дишам, издишам, дишам, издишам спокойно, 

толкова много ми се събра напоследък. 

Здраво запуших всички ръждиви пробойни 

и отбелязах първия малък напредък. 

 

Себе си пазя, правих ремонт на душата, 

късах и палих спомени с дъх неприятен. 

Вече е чисто и се оказах богата 

с нови надежди и сто нюанса на лято. 

 

16.06.24

Нина Сариева 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скити, благодаря, радвам се, че се отби!
  • Много хубав стих, Нинка! Продължавай начисто и нека лятото да не свършва!
  • Благодаря ви мили хора, че се спряхте при мен! Имайте една хубава вечер!
  • Нови надежди... Хубав стих, поздравления!
  • И все така да е, Нинка.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...