16.06.2024 г., 21:50

Ремонт на душата

845 4 8

Колко е тихо в душата, колко е тихо, 

бели пауни кротко си решат перата. 

Мислите знойни тъй надълбоко попиха, 

че си заключих с три катинара устата. 

 

Дишам, издишам, дишам, издишам спокойно, 

толкова много ми се събра напоследък. 

Здраво запуших всички ръждиви пробойни 

и отбелязах първия малък напредък. 

 

Себе си пазя, правих ремонт на душата, 

късах и палих спомени с дъх неприятен. 

Вече е чисто и се оказах богата 

с нови надежди и сто нюанса на лято. 

 

16.06.24

Нина Сариева 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скити, благодаря, радвам се, че се отби!
  • Много хубав стих, Нинка! Продължавай начисто и нека лятото да не свършва!
  • Благодаря ви мили хора, че се спряхте при мен! Имайте една хубава вечер!
  • Нови надежди... Хубав стих, поздравления!
  • И все така да е, Нинка.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...