28 mar 2018, 2:01

Ренесанс

  Poesía » Otra
593 3 12

Нещастието бременно със радост,
все някога ще я роди,
горчилката ми е стаена сладост,
светулков мрак... Сега... Преди...

Омразата ще върне свободата,
оковите си щом строша
и въглен ще превърне в злато.
Отлита птица... И душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така и правя, Ренко! Гуш!
  • Изчетох и коментарите, "разрушителко" Нали знаеш, че за да полетим трябва да строшим - следвай полета на душата си, Наде!
  • Благодаря, Жени!
  • мъдро стихо! харесах!... и честита бъди, Надето!
  • Благодаря, приятели! Извинявам се за закъснението, но лаптопа ми " предаде Богу дух".Никъде не отлитам, просто точно на рождения ми ден изгоря той, пералнята,сателитната антена и телевизора в спалнята....Овнешка ми работа, разрушителска....

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...