28.03.2018 г., 2:01

Ренесанс

592 3 12

Нещастието бременно със радост,
все някога ще я роди,
горчилката ми е стаена сладост,
светулков мрак... Сега... Преди...

Омразата ще върне свободата,
оковите си щом строша
и въглен ще превърне в злато.
Отлита птица... И душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така и правя, Ренко! Гуш!
  • Изчетох и коментарите, "разрушителко" Нали знаеш, че за да полетим трябва да строшим - следвай полета на душата си, Наде!
  • Благодаря, Жени!
  • мъдро стихо! харесах!... и честита бъди, Надето!
  • Благодаря, приятели! Извинявам се за закъснението, но лаптопа ми " предаде Богу дух".Никъде не отлитам, просто точно на рождения ми ден изгоря той, пералнята,сателитната антена и телевизора в спалнята....Овнешка ми работа, разрушителска....

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...