28 мар. 2018 г., 02:01

Ренесанс

Поэзия » Другая

598 3 12

Нещастието бременно със радост,
все някога ще я роди,
горчилката ми е стаена сладост,
светулков мрак... Сега... Преди...

Омразата ще върне свободата,
оковите си щом строша
и въглен ще превърне в злато.
Отлита птица... И душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Така и правя, Ренко! Гуш!

2018-04-11T21:21:02+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Изчетох и коментарите, "разрушителко" Нали знаеш, че за да полетим трябва да строшим - следвай полета на душата си, Наде!

2018-04-10T17:40:11+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря, Жени!

2018-03-30T19:39:32+03:00
jenyivanova (Jasmin)

мъдро стихо! харесах!... и честита бъди, Надето!

2018-03-29T20:30:55+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря, приятели! Извинявам се за закъснението, но лаптопа ми " предаде Богу дух".Никъде не отлитам, просто точно на рождения ми ден изгоря той, пералнята,сателитната антена и телевизора в спалнята....Овнешка ми работа, разрушителска....

2018-03-29T10:59:10+03:00