26 feb 2022, 15:44

Репортаж от гара "Война"

  Poesía » Civil
878 7 26

Тичащи хора. Ужас в очите...

Обич. Ридания... Страх!

Стенат, ранени от болка душите.

Вчера – превърнато в прах.

 

Дъх с безнадеждност. Пътят разделя

мъж от жена и дете.

Тътен. Закана! Небето ни стреля!

Смърт ловко мрежи плете.

 

Малко момиче. Войн коленичил

със украинче в ръце.

Лудият обич такава отрича.

Той е човек без сърце.

 

Влакът потегля. Няма посока.

Мъжки, безсилни сълзи.

Плаче войникът на гара жестока.

Черна заплаха пълзи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Твоят коментар, който ме накара да се замисля, е също много стойностен и ценен за мен! Благодаря ти, Момчиле!
  • ... Покъртително ! Браво !!! А всъщност - никой не си дава сметка, че всичко е заради ТПН - Техни Политически Нищожества ! И от едната и от другата страна !
  • Прегръщам те, Роси, с все още жива надежда, че това братоубийство, в което участват и българи, ще спре час по-скоро! Моля се това да се случи!🙏
  • Има една руска поговорка " Войната се храни с пари и се наслаждава на кръв." Жалко, че мъдростта се забравя, когато е изгодно! Поздравления, Мари!
  • Нека нашите сърца служат на доброто, приятели. Благодаря ви, че застанахте под това стихотворение с подписа на сърцето си против тази братоубийствена война!💕
    Честита Баба Марта, Младене, Ели и Жени! Връзвам ви по една виртуална мартеница с благослов!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...