Тичащи хора. Ужас в очите...
Обич. Ридания... Страх!
Стенат, ранени от болка душите.
Вчера – превърнато в прах.
Дъх с безнадеждност. Пътят разделя
мъж от жена и дете.
Тътен. Закана! Небето ни стреля!
Смърт ловко мрежи плете.
Малко момиче. Войн коленичил
със украинче в ръце.
Лудият обич такава отрича.
Той е човек без сърце.
Влакът потегля. Няма посока.
Мъжки, безсилни сълзи.
Плаче войникът на гара жестока.
Черна заплаха пълзи.
© Мария Панайотова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
