26.02.2022 г., 15:44

Репортаж от гара "Война"

876 7 26

Тичащи хора. Ужас в очите...

Обич. Ридания... Страх!

Стенат, ранени от болка душите.

Вчера – превърнато в прах.

 

Дъх с безнадеждност. Пътят разделя

мъж от жена и дете.

Тътен. Закана! Небето ни стреля!

Смърт ловко мрежи плете.

 

Малко момиче. Войн коленичил

със украинче в ръце.

Лудият обич такава отрича.

Той е човек без сърце.

 

Влакът потегля. Няма посока.

Мъжки, безсилни сълзи.

Плаче войникът на гара жестока.

Черна заплаха пълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Твоят коментар, който ме накара да се замисля, е също много стойностен и ценен за мен! Благодаря ти, Момчиле!
  • ... Покъртително ! Браво !!! А всъщност - никой не си дава сметка, че всичко е заради ТПН - Техни Политически Нищожества ! И от едната и от другата страна !
  • Прегръщам те, Роси, с все още жива надежда, че това братоубийство, в което участват и българи, ще спре час по-скоро! Моля се това да се случи!🙏
  • Има една руска поговорка " Войната се храни с пари и се наслаждава на кръв." Жалко, че мъдростта се забравя, когато е изгодно! Поздравления, Мари!
  • Нека нашите сърца служат на доброто, приятели. Благодаря ви, че застанахте под това стихотворение с подписа на сърцето си против тази братоубийствена война!💕
    Честита Баба Марта, Младене, Ели и Жени! Връзвам ви по една виртуална мартеница с благослов!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...