Рестарт

14 ago 2013, 19:01

Poesía

697 0 2

Вече на устните
едва задържат се думите -
сякаш са лодка отвързана.

Нека ги пуснеме!
Да разбинтоваме мумиите
без изобщо да бързаме!

За изгълчаване
много горчилка е трупана
и до днес пречистване чака.

От премълчаване
малките рани и удари,
днес жари коприва в гърлата.

Всичко, що ни тежи,
от скалите нека го хвърлим.
Леки пак можем да плуваме.

С теб да продължим,
на устните нека се върнем,
но този път за целуване.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.