Aug 14, 2013, 7:01 PM

Рестарт 

  Poetry
699 0 2

Вече на устните
едва задържат се думите -
сякаш са лодка отвързана.

 

Нека ги пуснеме!
Да разбинтоваме мумиите
без изобщо да бързаме!


За изгълчаване
много горчилка е трупана
и до днес пречистване чака.


От премълчаване
малките рани и удари,
днес жари коприва в гърлата.


Всичко, що ни тежи,
от скалите нека го хвърлим.
Леки пак можем да плуваме.


С теб да продължим,
на устните нека се върнем,
но този път за целуване.

© Мариян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??