Рестарт
Вече на устните
едва задържат се думите -
сякаш са лодка отвързана.
Нека ги пуснеме!
Да разбинтоваме мумиите
без изобщо да бързаме!
За изгълчаване
много горчилка е трупана
и до днес пречистване чака.
От премълчаване
малките рани и удари,
днес жари коприва в гърлата.
Всичко, що ни тежи,
от скалите нека го хвърлим.
Леки пак можем да плуваме.
С теб да продължим,
на устните нека се върнем,
но този път за целуване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариян Всички права запазени
