14 авг. 2013 г., 19:01

Рестарт

1K 0 2

Вече на устните
едва задържат се думите -
сякаш са лодка отвързана.

 

Нека ги пуснеме!
Да разбинтоваме мумиите
без изобщо да бързаме!


За изгълчаване
много горчилка е трупана
и до днес пречистване чака.


От премълчаване
малките рани и удари,
днес жари коприва в гърлата.


Всичко, що ни тежи,
от скалите нека го хвърлим.
Леки пак можем да плуваме.


С теб да продължим,
на устните нека се върнем,
но този път за целуване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...