14 авг. 2013 г., 19:01

Рестарт 

  Поэзия
585 0 2

Вече на устните
едва задържат се думите -
сякаш са лодка отвързана.

 

Нека ги пуснеме!
Да разбинтоваме мумиите
без изобщо да бързаме!


За изгълчаване
много горчилка е трупана
и до днес пречистване чака.


От премълчаване
малките рани и удари,
днес жари коприва в гърлата.


Всичко, що ни тежи,
от скалите нека го хвърлим.
Леки пак можем да плуваме.


С теб да продължим,
на устните нека се върнем,
но този път за целуване.

© Мариян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??