14 авг. 2013 г., 19:01

Рестарт

996 0 2

Вече на устните
едва задържат се думите -
сякаш са лодка отвързана.

 

Нека ги пуснеме!
Да разбинтоваме мумиите
без изобщо да бързаме!


За изгълчаване
много горчилка е трупана
и до днес пречистване чака.


От премълчаване
малките рани и удари,
днес жари коприва в гърлата.


Всичко, що ни тежи,
от скалите нека го хвърлим.
Леки пак можем да плуваме.


С теб да продължим,
на устните нека се върнем,
но този път за целуване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...