9 ene 2007, 16:55

Ревност

  Poesía
1.3K 0 4
Целувка с мирис на уют
.. а завистта ни гледа отстрани
Думите ти в мен кънтят
.. от самота не може да заспи
Топли пръсти носят нежност
.. от студ и болка всеки ден крещи
Потъвам с тебе в безметежност
.. в казан от детска злоба още ври
Нощ с омаен, сладък дъх
.. шепти и хапе устните до кръв
Екстазът взема своя връх
.. иска и се ти да бъдеш пръв
Любов полагаш в моите нозе
.. наяве своя жалък сън сънува
В замяна давам своето сърце
.. по пътя към ада тя вече пътува

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...