Jan 9, 2007, 4:55 PM

Ревност

  Poetry
1.3K 0 4
Целувка с мирис на уют
.. а завистта ни гледа отстрани
Думите ти в мен кънтят
.. от самота не може да заспи
Топли пръсти носят нежност
.. от студ и болка всеки ден крещи
Потъвам с тебе в безметежност
.. в казан от детска злоба още ври
Нощ с омаен, сладък дъх
.. шепти и хапе устните до кръв
Екстазът взема своя връх
.. иска и се ти да бъдеш пръв
Любов полагаш в моите нозе
.. наяве своя жалък сън сънува
В замяна давам своето сърце
.. по пътя към ада тя вече пътува

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....