25 sept 2005, 13:13

Ревност

  Poesía
3.3K 0 19
След пищните измислени вини,
с които ме беляза ревността ти,
настръхнали са думите ти. Зли.
И пак коват поредното разпятие,

което ще забиеш във пръстта,
изсъхнала от прошки непотребни.
В затворен кръг с посока все назад
задъхва се предадената нежност.

Халката с името ти мъртво спи,
като змия усукана на пръста.
Със нея ще обеся призори
поредния ти опит за завръщане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силен стих!
  • Радва ме, че този стих ви е развълнувал! В това е и смисълът на поезията!
  • Въпреки всички исказвания за ревността когато се прекалява с нея е лошо но аз самата ревнувам и обичм да усещам ревност в лицето на приятеля ми не прекалена естествено..някой казват че е неизлечима болест може би е така но неможе без нея... Браво мн добро произведение!
  • Великолепно,Нели!!Моите поздрави!!
  • Изключително! Браво!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...