25 sept 2005, 13:13

Ревност

  Poesía
3.3K 0 19
След пищните измислени вини,
с които ме беляза ревността ти,
настръхнали са думите ти. Зли.
И пак коват поредното разпятие,

което ще забиеш във пръстта,
изсъхнала от прошки непотребни.
В затворен кръг с посока все назад
задъхва се предадената нежност.

Халката с името ти мъртво спи,
като змия усукана на пръста.
Със нея ще обеся призори
поредния ти опит за завръщане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силен стих!
  • Радва ме, че този стих ви е развълнувал! В това е и смисълът на поезията!
  • Въпреки всички исказвания за ревността когато се прекалява с нея е лошо но аз самата ревнувам и обичм да усещам ревност в лицето на приятеля ми не прекалена естествено..някой казват че е неизлечима болест може би е така но неможе без нея... Браво мн добро произведение!
  • Великолепно,Нели!!Моите поздрави!!
  • Изключително! Браво!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...