25 сент. 2005 г., 13:13

Ревност

Поэзия

3.3K 0 19

След пищните измислени вини,
с които ме беляза ревността ти,
настръхнали са думите ти. Зли.
И пак коват поредното разпятие,

което ще забиеш във пръстта,
изсъхнала от прошки непотребни.
В затворен кръг с посока все назад
задъхва се предадената нежност.

Халката с името ти мъртво спи,
като змия усукана на пръста.
Със нея ще обеся призори
поредния ти опит за завръщане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patricia555 (Патрисия)

Много силен стих!

2006-05-11T23:04:45+03:00
горицаЗелена (Нели Димитрова)

Радва ме, че този стих ви е развълнувал! В това е и смисълът на поезията!

2005-11-17T22:15:24+02:00
^Miss^sixty^ (Милица)

Въпреки всички исказвания за ревността когато се прекалява с нея е лошо но аз самата ревнувам и обичм да усещам ревност в лицето на приятеля ми не прекалена естествено..някой казват че е неизлечима болест може би е така но неможе без нея... Браво мн добро произведение!

2005-11-16T23:12:56+02:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Великолепно,Нели!!Моите поздрави!!

2005-09-26T20:31:31+03:00
Дора (Дорика Цачева)

Изключително! Браво!

2005-09-26T14:24:50+03:00