Ревност
с които ме беляза ревността ти,
настръхнали са думите ти. Зли.
И пак коват поредното разпятие,
което ще забиеш във пръстта,
изсъхнала от прошки непотребни.
В затворен кръг с посока все назад
задъхва се предадената нежност.
Халката с името ти мъртво спи,
като змия усукана на пръста.
Със нея ще обеся призори
поредния ти опит за завръщане.
© Нели Димитрова All rights reserved.
Браво мн добро произведение!