Sep 25, 2005, 1:13 PM

Ревност

  Poetry
3.3K 0 19
След пищните измислени вини,
с които ме беляза ревността ти,
настръхнали са думите ти. Зли.
И пак коват поредното разпятие,

което ще забиеш във пръстта,
изсъхнала от прошки непотребни.
В затворен кръг с посока все назад
задъхва се предадената нежност.

Халката с името ти мъртво спи,
като змия усукана на пръста.
Със нея ще обеся призори
поредния ти опит за завръщане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силен стих!
  • Радва ме, че този стих ви е развълнувал! В това е и смисълът на поезията!
  • Въпреки всички исказвания за ревността когато се прекалява с нея е лошо но аз самата ревнувам и обичм да усещам ревност в лицето на приятеля ми не прекалена естествено..някой казват че е неизлечима болест може би е така но неможе без нея... Браво мн добро произведение!
  • Великолепно,Нели!!Моите поздрави!!
  • Изключително! Браво!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...