25.09.2005 г., 13:13

Ревност

Поезия

3.3K 0 19

След пищните измислени вини,
с които ме беляза ревността ти,
настръхнали са думите ти. Зли.
И пак коват поредното разпятие,

което ще забиеш във пръстта,
изсъхнала от прошки непотребни.
В затворен кръг с посока все назад
задъхва се предадената нежност.

Халката с името ти мъртво спи,
като змия усукана на пръста.
Със нея ще обеся призори
поредния ти опит за завръщане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Patricia555 (Патрисия)

Много силен стих!

2006-05-11T23:04:45+03:00
горицаЗелена (Нели Димитрова)

Радва ме, че този стих ви е развълнувал! В това е и смисълът на поезията!

2005-11-17T22:15:24+02:00
^Miss^sixty^ (Милица)

Въпреки всички исказвания за ревността когато се прекалява с нея е лошо но аз самата ревнувам и обичм да усещам ревност в лицето на приятеля ми не прекалена естествено..някой казват че е неизлечима болест може би е така но неможе без нея... Браво мн добро произведение!

2005-11-16T23:12:56+02:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Великолепно,Нели!!Моите поздрави!!

2005-09-26T20:31:31+03:00
Дора (Дорика Цачева)

Изключително! Браво!

2005-09-26T14:24:50+03:00