21 ene 2008, 11:43

Ревност

  Poesía
1K 0 13

Зная, ревността

е сянката на любовта

и след нас тя винаги върви...

Някога настъпваме я смело,

друг път силно ни боли...

Гоня я,

но тя е част от мен.

Даже вместо мен

тя пише стихове.

Но не искам да съм

неин пленник.

Искам истински и силно

да обичам...

Чувам я

как смее ми се тя

и замеря ме

със снежни топки от съмнения...

Но аз вярвам силно

в любовта

и че ревността

ще надживея...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравявам те за смелостта да я погледнеш в очите - нея, разяждащата, безмилостната... Това е една наистина достойна борба, която всеки от нас води - цял Живот. И не само, когато е влюбен, а винаги когато илюзията, че "притежаваме" /някой или нещо/ ни плени и заслепи напълно. Силно и искрено. Поздрав.
  • Браво!
  • Много добре те разбирам...Поздравления!!!
  • Поздравления за теб,не за ревността...
  • Поздравления!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...