21 янв. 2008 г., 11:43

Ревност

1K 0 13

Зная, ревността

е сянката на любовта

и след нас тя винаги върви...

Някога настъпваме я смело,

друг път силно ни боли...

Гоня я,

но тя е част от мен.

Даже вместо мен

тя пише стихове.

Но не искам да съм

неин пленник.

Искам истински и силно

да обичам...

Чувам я

как смее ми се тя

и замеря ме

със снежни топки от съмнения...

Но аз вярвам силно

в любовта

и че ревността

ще надживея...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравявам те за смелостта да я погледнеш в очите - нея, разяждащата, безмилостната... Това е една наистина достойна борба, която всеки от нас води - цял Живот. И не само, когато е влюбен, а винаги когато илюзията, че "притежаваме" /някой или нещо/ ни плени и заслепи напълно. Силно и искрено. Поздрав.
  • Браво!
  • Много добре те разбирам...Поздравления!!!
  • Поздравления за теб,не за ревността...
  • Поздравления!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...