Зная, ревността
е сянката на любовта
и след нас тя винаги върви...
Някога настъпваме я смело,
друг път силно ни боли...
Гоня я,
но тя е част от мен.
Даже вместо мен
тя пише стихове.
Но не искам да съм
неин пленник.
Искам истински и силно
да обичам...
Чувам я
как смее ми се тя
и замеря ме
със снежни топки от съмнения...
Но аз вярвам силно
в любовта
и че ревността
ще надживея...
© Мартин Драганов Все права защищены