Зная, ревността
е сянката на любовта
и след нас тя винаги върви...
Някога настъпваме я смело,
друг път силно ни боли...
Гоня я,
но тя е част от мен.
Даже вместо мен
тя пише стихове.
Но не искам да съм
неин пленник.
Искам истински и силно
да обичам...
Чувам я
как смее ми се тя
и замеря ме
със снежни топки от съмнения...
Но аз вярвам силно
в любовта
и че ревността
ще надживея...
© Мартин Драганов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
