21.01.2008 г., 11:43

Ревност

1K 0 13

Зная, ревността

е сянката на любовта

и след нас тя винаги върви...

Някога настъпваме я смело,

друг път силно ни боли...

Гоня я,

но тя е част от мен.

Даже вместо мен

тя пише стихове.

Но не искам да съм

неин пленник.

Искам истински и силно

да обичам...

Чувам я

как смее ми се тя

и замеря ме

със снежни топки от съмнения...

Но аз вярвам силно

в любовта

и че ревността

ще надживея...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те за смелостта да я погледнеш в очите - нея, разяждащата, безмилостната... Това е една наистина достойна борба, която всеки от нас води - цял Живот. И не само, когато е влюбен, а винаги когато илюзията, че "притежаваме" /някой или нещо/ ни плени и заслепи напълно. Силно и искрено. Поздрав.
  • Браво!
  • Много добре те разбирам...Поздравления!!!
  • Поздравления за теб,не за ревността...
  • Поздравления!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...