Ревността
Чувството на ревност ме убива
и ми мачка мъжкия фасон.
И стрела в сърцето ми забива,
като гвоздей черен във кашон.
Таз ли болест скверна, злободневна
е загнездена от вчера в мен?
Вече се надига буря гневна -
разрушителна от ден на ден.
С разширени зеници очите
гледат, но не вижда те напред.
Черни ми се виждат и лъчите,
скачащи през личния ми плет.
Малкото голямо те го правят
и се давя вече в таз любов.
Хубавите думи не се нравят...
Да направя глупост съм готов.
Тази черна рана от какво е?
Болките от нея са кошмар.
Търся аз за нея и алое -
отрезвителен за мен шамар.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря,Радостина!
Благодаря, Стойна!
За прочина, коментара и оценката!
Желая Ви лека и спорна седмица! -
Ревността е много коварно чувство и в повечето случаи е въображаемо.Желая ти по-скоро да се освободиш от него!
Стихът ти е въпреки това чудесен!
Поздрав и Спокойна вечер! -
Поздрави за образното описание на ревността! Малко мъже биха го направили и то в стихотворна форма
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
но ти добре си я описал с този стих,
за което те поздравявам!