koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
26.10.2014 г., 9:32 ч.

Ревността 

  Поезия » Любовна
345 0 4

Чувството на ревност ме убива

и ми мачка мъжкия фасон.

И стрела в сърцето ми забива,

като гвоздей черен във кашон.

 

Таз ли болест скверна, злободневна

е загнездена от вчера в мен?

Вече се надига буря гневна -

разрушителна от ден на ден.

 

С разширени зеници очите

гледат, но не вижда те напред.

Черни ми се виждат и лъчите,

скачащи през личния ми плет.

 

Малкото голямо те го правят

и се давя вече в таз любов.

Хубавите думи не се нравят...

Да направя глупост съм готов.

 

Тази черна рана от какво е?

Болките от нея са кошмар.

Търся аз за нея и алое -

отрезвителен за мен шамар.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дааа, ревността е доста мъчително чувство,
    но ти добре си я описал с този стих,
    за което те поздравявам!
  • Благодаря,Радостина!
    Благодаря, Стойна!
    За прочина, коментара и оценката!
    Желая Ви лека и спорна седмица!
  • Ревността е много коварно чувство и в повечето случаи е въображаемо.Желая ти по-скоро да се освободиш от него!
    Стихът ти е въпреки това чудесен!
    Поздрав и Спокойна вечер!
  • Поздрави за образното описание на ревността! Малко мъже биха го направили и то в стихотворна форма
Предложения
: ??:??