Ревността
Чувството на ревност ме убива
и ми мачка мъжкия фасон.
И стрела в сърцето ми забива,
като гвоздей черен във кашон.
Таз ли болест скверна, злободневна
е загнездена от вчера в мен?
Вече се надига буря гневна -
разрушителна от ден на ден.
С разширени зеници очите
гледат, но не вижда те напред.
Черни ми се виждат и лъчите,
скачащи през личния ми плет.
Малкото голямо те го правят
и се давя вече в таз любов.
Хубавите думи не се нравят...
Да направя глупост съм готов.
Тази черна рана от какво е?
Болките от нея са кошмар.
Търся аз за нея и алое -
отрезвителен за мен шамар.
© Никола Апостолов All rights reserved.
