Той душата ми върза с ластар от лозница,
три години нерязана и три не родила.
И закле ме да чакам – в крилете на птица
да се върне напролет – непокорен и силен.
Да разцъфне през юни в косите на мака,
да узрява с ръжта и да е силна топола,
да е нощ пълнозвездна, изтекла в реката,
и надежда за слънце подир мрачния облак.
Тази чаша със вино е моя, изпий я.
Тя е пълна догоре с презрялото време.
То пулсира в кръвта ми с любовна магия.
Аз мавруда наръсих с татулово семе. ...