Бягай! Минутите звънкат като сабий, струи от алени връви, окончват сърцата безмълвни. Бягай! Часовете са бели петна по снега от кървави дни и дири с камшика си време жестоко гърба на човека, гонещ съдбата, подкосени краката влачат тъгата, а зад тях напоени, стърчат цветята, на времето гроба, де роба ще снеме своето бреме - живота.
Иска ми се някак да се откъснеш от идола си и да пишеш със свой облик... ТОЙ доминира в творчеството ти. Кара те да мислиш по Неговия начин...Стихът ти е много хубав, но не си го писал сам... Той е бил духом с теб...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.