12.02.2008 г., 12:45 ч.

Резки щрихи 

  Поезия » Друга
494 0 2
Бягай!
Минутите звънкат
като сабий, струи от
алени връви, окончват
сърцата безмълвни.
Бягай!
Часовете са бели
петна по снега от кървави дни
и дири с камшика си
време жестоко
гърба на човека, гонещ
съдбата, подкосени
краката влачат тъгата,
а зад тях напоени,
стърчат цветята, на времето гроба,
де роба ще снеме своето бреме - живота.

© Серафим Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Иска ми се някак да се откъснеш от идола си и да пишеш със свой облик... ТОЙ доминира в творчеството ти. Кара те да мислиш по Неговия начин...Стихът ти е много хубав, но не си го писал сам... Той е бил духом с теб...
  • Тежък , тъжен стих...но хубаво написан.
    с обич, Серафим.
Предложения
: ??:??