12.02.2008 г., 12:45

Резки щрихи

688 0 2
Бягай!
Минутите звънкат
като сабий, струи от
алени връви, окончват
сърцата безмълвни.
Бягай!
Часовете са бели
петна по снега от кървави дни
и дири с камшика си
време жестоко
гърба на човека, гонещ
съдбата, подкосени
краката влачат тъгата,
а зад тях напоени,
стърчат цветята, на времето гроба,
де роба ще снеме своето бреме - живота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иска ми се някак да се откъснеш от идола си и да пишеш със свой облик... ТОЙ доминира в творчеството ти. Кара те да мислиш по Неговия начин...Стихът ти е много хубав, но не си го писал сам... Той е бил духом с теб...
  • Тежък , тъжен стих...но хубаво написан.
    с обич, Серафим.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...