Feb 12, 2008, 12:45 PM

Резки щрихи

  Poetry » Other
682 0 2
Бягай!
Минутите звънкат
като сабий, струи от
алени връви, окончват
сърцата безмълвни.
Бягай!
Часовете са бели
петна по снега от кървави дни
и дири с камшика си
време жестоко
гърба на човека, гонещ
съдбата, подкосени
краката влачат тъгата,
а зад тях напоени,
стърчат цветята, на времето гроба,
де роба ще снеме своето бреме - живота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим All rights reserved.

Comments

Comments

  • Иска ми се някак да се откъснеш от идола си и да пишеш със свой облик... ТОЙ доминира в творчеството ти. Кара те да мислиш по Неговия начин...Стихът ти е много хубав, но не си го писал сам... Той е бил духом с теб...
  • Тежък , тъжен стих...но хубаво написан.
    с обич, Серафим.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...