12 февр. 2008 г., 12:45

Резки щрихи

683 0 2
Бягай!
Минутите звънкат
като сабий, струи от
алени връви, окончват
сърцата безмълвни.
Бягай!
Часовете са бели
петна по снега от кървави дни
и дири с камшика си
време жестоко
гърба на човека, гонещ
съдбата, подкосени
краката влачат тъгата,
а зад тях напоени,
стърчат цветята, на времето гроба,
де роба ще снеме своето бреме - живота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иска ми се някак да се откъснеш от идола си и да пишеш със свой облик... ТОЙ доминира в творчеството ти. Кара те да мислиш по Неговия начин...Стихът ти е много хубав, но не си го писал сам... Той е бил духом с теб...
  • Тежък , тъжен стих...но хубаво написан.
    с обич, Серафим.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...