23 mar 2007, 11:26

резюме

  Poesía
920 0 7

Като  химн на общото ни минало

натежават снимките от лятото -

Резюме сантиментално и интимно

изнасилено от сълзи и очакване.

 

Да живееш с липса, е като да лъжеш.

Отрицанието дефинира и изключване,

равновесието в принуда е измъчено

и почива в нарушаване на истината.

 

През измяната се стига до откритие,

че рутинното не винаги е правилно...

Вече щом  излезеш от редицата -

стъпил си на пътя към безкрайното.

 

Катастрофата, конфликтът и трагедията

губят потенциала си на драматичност -

отпечатани  на  листове хартия

и издъхнали в ръцете на архивите.

 

На живота силата расте във риска,

в едрия мащаб на неудобствата.

Преднамерената красота е ниска

по ръба минават само босите...

 

Споменът е с чара на носталгия -

зарево на залез безвъзвратен...

Цветовете му са в шепите на вятъра

и разпръснати на времето в реката.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...На живота силата расте във риска,
    в едрия мащаб на неудобствата.
    Преднамерената красота е ниска
    по ръба минават само босите..."
    Аз бих казал и смелите, свободолюбивите, истинските! А не онези с дребните душички! Прекрасно пишеш!

  • Присъединявам се към всички тук! Силно расти в живота!
  • Много хубав стих!!! Поздрави, Дакота!!!
  • Всеки куплет си е една истина от живота!
    Прекрасен е стиха ти и се радвам, че те чета!
  • Много хубаво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....