Като химн на общото ни минало
натежават снимките от лятото -
Резюме сантиментално и интимно
изнасилено от сълзи и очакване.
Да живееш с липса, е като да лъжеш.
Отрицанието дефинира и изключване,
равновесието в принуда е измъчено
и почива в нарушаване на истината.
През измяната се стига до откритие,
че рутинното не винаги е правилно...
Вече щом излезеш от редицата -
стъпил си на пътя към безкрайното.
Катастрофата, конфликтът и трагедията
губят потенциала си на драматичност -
отпечатани на листове хартия
и издъхнали в ръцете на архивите.
На живота силата расте във риска,
в едрия мащаб на неудобствата.
Преднамерената красота е ниска
по ръба минават само босите...
Споменът е с чара на носталгия -
зарево на залез безвъзвратен...
Цветовете му са в шепите на вятъра
и разпръснати на времето в реката.
© Дакота All rights reserved.
в едрия мащаб на неудобствата.
Преднамерената красота е ниска
по ръба минават само босите..."
Аз бих казал и смелите, свободолюбивите, истинските! А не онези с дребните душички! Прекрасно пишеш!