23.03.2007 г., 11:26

резюме

924 0 7

Като  химн на общото ни минало

натежават снимките от лятото -

Резюме сантиментално и интимно

изнасилено от сълзи и очакване.

 

Да живееш с липса, е като да лъжеш.

Отрицанието дефинира и изключване,

равновесието в принуда е измъчено

и почива в нарушаване на истината.

 

През измяната се стига до откритие,

че рутинното не винаги е правилно...

Вече щом  излезеш от редицата -

стъпил си на пътя към безкрайното.

 

Катастрофата, конфликтът и трагедията

губят потенциала си на драматичност -

отпечатани  на  листове хартия

и издъхнали в ръцете на архивите.

 

На живота силата расте във риска,

в едрия мащаб на неудобствата.

Преднамерената красота е ниска

по ръба минават само босите...

 

Споменът е с чара на носталгия -

зарево на залез безвъзвратен...

Цветовете му са в шепите на вятъра

и разпръснати на времето в реката.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...На живота силата расте във риска,
    в едрия мащаб на неудобствата.
    Преднамерената красота е ниска
    по ръба минават само босите..."
    Аз бих казал и смелите, свободолюбивите, истинските! А не онези с дребните душички! Прекрасно пишеш!

  • Присъединявам се към всички тук! Силно расти в живота!
  • Много хубав стих!!! Поздрави, Дакота!!!
  • Всеки куплет си е една истина от живота!
    Прекрасен е стиха ти и се радвам, че те чета!
  • Много хубаво!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...