10 abr 2016, 0:49

Рицарят

796 0 5

Понася удари безчет
от злобната съдба...

И  мислят си "Съвсем не е във ред,
щом стои със сабя във ръка!"

 

Прерязва злото с лъч от светлина,

поваляйки го във калта.

А ризницата му така блести,
че  клетниците заслепи..

 

И Донкихотовците са легенда ..

Сервантес бил е  идеалист..

Героят е в застой...
а рицарската броня...непотребна..

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Eva Filth Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, Ева, Евааа, Ева- хубава тема си подхванала… Донкихотовците, рицарите- от мен лично, пет за стиха. С риск да подразня някои преждеговоривши- май и ти си един Дон Кихот . Пишеш положителни коментари, раздаваш положителни емоции, посвещаваш произведения ( като картини на kettu, например -който не знае какво е kettu, може да провери в Гугъл, от фински е) и накрая получаваш какво- един голям… коментар (щях да кажа нещо друго, ама айде, нали сме сайт за изкуство ). Ами, какво да ти кажа- когато публикуваш и следващото си произведение очаквай поредния „ПРИЯТЕЛСКИ огън” от единици и коментари…
  • Ами благодаря за чудесните, а и за не толкова чудесните коментари. Страхът е един от най-големите пороци. Страхът води до гняв, а гневът ражда омраза. Омразата пък води до печал. Истински щастливи са онези, които обичат. И то не само ближните си, а всяка една тревичка, защото всички сме неразривно свързани в единна система.
    От тук нататък, дали мога да пиша поезия или не, моля оставете ме сама да преценя, защото мисля че съм достатъчно обективна личност.
  • Е, ако си твърде страхлив да си потърсиш доброто... Лъчът от светлина може и да е перо... Поздрави, Ева!
  • Един истински Рицар никога не следва да предава своите идеали. А точно това направи Дон Кихот на смъртния одър - отказа се от идеалите и мечтите си. В това е неговият истински трагизъм, а не в налудничавото му противостоене на останалия пошъл свят и в двубоите му с вятърни мелници. Хубаво стихотворение, Ева! Добре е, че напомняш чрез поезия за Рицаря, призван да победи силите на мрака и злото! 5 за текста.
    П.П. И още нещо. Истинският Рицар е винаги сам в кръстоносния си поход срещу Злото. Той не бива да разчита на подкрепа от унижените и оскърбените и от страхливите душици. Защото в светото писание е казано, че в царство божие страхливите нямат място. Те нямат място и на Острова на блажените.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...